Концертът в зала България на 1.ноември, който беше кулминацията на празненствата по случай 130тата годишнина от създаването на ПЪРВОТО училище в София беше изключителен! Може би бяхме малко скептично настроени към новата формула за училищно тържество – да участват предимно бивши ученици и приятели на училището. И тъкмо затова бяхме много впечатлени от постиженията им. Знаем, че нашите гарджета са си най-хубави, най-умнички и най-добрички /бррррр, какво ли струва това на колегията…./, но някак след като завършат губим преките впечатления. Да, радваме им се като дойдат да се похвалят с поредния успех, но не ставаме преки свидетели на него. Е, този път станахме свидетели!!! И останахме изключително доволни, горди и заредени с енергия за работа с наследниците им. А те, наследниците, останаха доста респектирани от високо поставената летва …с която трябва и те да се съобразяват рано или късно.
Можем само да има благодарим на участниците за удоволствието, което доставиха на публиката.
Изложбата с работи на ученици от 6ти до 12 клас, организирана във фоайето остави много хора с усещането, че сме училище по изкуствата. А ние сме от едно обикновено училище, което разрешава необикновеното развитие на своите ученици. Като им дава свободата и … задължението да мислят, да искат и да могат.
За прекрасно организирания празник благодарности изключително на музикантите и художниците!
